Ако диабетът не е под добър контрол, високата кръвна захар уврежда капилярните кръвоносни съдове на ретината на окото. Това може да доведе до пълна слепота ако не се вземат мерки навреме.
Кога може да се разбере за увреждане на окото?
Първоначално увреждането на капилярите на пречи на зрението. С течение на времето обаче, капилярните кръвоносни съдове се променят и зрението се влошава. Веднъж започнал този процес не може да се върне назад, но зрението може да се подобри.
Изява на ретинопатията
Разликите са големи между диабет тип 1 и 2. Диабет тип 1 се диагностицира в ранна фаза и увреждане на ретината настъпва след 10 и повече години след установяване на диабета. При диабет тип 2 е установено, че вече 20% от заболелите са развили диабетна ретинопатия още в момента на диагностицирането.
Около 50% от всички диабетици дори не знаят, че имат диабет. Затова и често при рутинно изследване на очите се установява диабетна ретинопатия и оттам се диагностицира диабет. В Австрия например има около 200 000 недиагностицирани диабетно болни, което значи, че около 40 000 вече имат диабетна ретинопатия, дори без да знаят за това.
Диагностициране на ретинопатията
Увреждане на ретината се диагностицира когато се изследва очното дъно чрез уголемяване на зениците. Всеки диабетик трябва да прави такова изследване поне веднъж годишно, дори да няма проблем със зрението. Същото се отнася и за здрави хора.
Промяна в очното дъно
Първата очевидна промяна е появата на малки, с неправилна форма разширени капиляри, т.н.”микро-аневризми”. Те са относително безопасни, не влияят върху зрението и могат спонтанно да изчезнат, дори без лечение(например при много добър контрол на кръвната захар).
Освен тези микро-аневризми е възможно образуване на отлагания от мазнини.
Тези увреждания водят до влошено зрение и са познати под името диабетна макулопатия.
Това е съпроводено с кръвоизливи в стъкловидното тяло на окото.
Ретинопатията изисква незабавно лечение, иначе има опасност от пълна слепота.
Медицински изследвания след установяване на ретинопатията
Ретинопатията се следи с фотографски снимки. Така прогресирането на процеса се следи по-надеждно. При диабетна макулопатия се прави флуоросцентна ангиография. Цветно вещество се инжектира във вената и след секунди достига кръвоносните съдове в окото. След това изображението се фотографира по специален начин.
На тези черно-бели фотографии ясно се виждат микро-аневризмите, затварянето на капилярите и зоните с едема. След това се извършва измерване с оптична кохерентна томография (OCT).
Тези снимки дават пълна карта на ретината.
Какво се случва след диагностициране на ретинопатията?
Ако ретинопатията е установена заедно с първичната диагноза за диабет има опасност от влошаване, независимо от третирането на диабета. Препоръчват се редовни прегледи през кратки интервали.
Ако ретинопатията се установи след много години живот с диабет, рискът от влошаване е по-нисък, но само ако диабетът е под контрол. Все пак и тук се препоръчват редовни периодични прегледи на очите. Кога се посещава офталмолог?
Третирането на ретинопатията започва, когато се установи подуване на ретината в зоната на макулата.
Третиране на ретинопатията
Офталмологът заедно с общо практикуващия лекар трябва екипно да да вземат мерки за оптимизиране нивото на кръвната захар и кръвното налягане. Може да се наложи, съобразно индивидуалния случай и лазерна корекция. Това не премахва проблема напълно, но кръвоизливите в стъкловидното тяло на окото вече не са така тежки.
Ако раздуването е в средната част на ретината се предприема фокална коагулация. При лазерните корекции в първите дни след интервенцията, зрението може да бъде ограничено, но след това преминава.
Други методи на лечение
Ако лазерната корекция не доведе до задоволителен резултат, могат да се предприемат и други хирургически интервенции, например витректомия (премахване на стъкловидното тяло) или в бъдеще инжектиране на медикаменти в окото.
Тези медикаменти инхибират растежен хормон и по такъв начин се намалява подуването на ретината.
Самостоятелни мерки
От голямо значение е ранната диагностика на диабета. Необходими са редовни прегледи при общо практикуващия лекар, тъй като отначало няма никакви симптоми при диабет тип 2. Ако вече диабета е установен е необходим редовен контрол на кръвната захар и кръвното налягане в домашни условия. Трябва също така да се планират прегледи при специалисти за проверка на липидите, бъбреците, сърцето, очните дъна.
Страдащите от диабет трябва добре да се информират за естеството на заболяването и късните усложнения. Това може да стане при специалист ендокринолог, както и в диабетни дружества, където членовете споделят своя личен опит в третирането на диабета.