Обяснение на техническите термини

Албуминория – повишено отделяне на албумин (=белтъчни молекули) в урината, което е индикация за нефропатия.

Ангиопатия – общо означаване на увреждане на кръвоносните съдове (вени, артерии, капиляри).

Аудио-болус – функция на инсулиновата помпа, която позволява програмиране на инсулинова доза, без да е необходима да се гледа екрана на помпата. При това помпата дава акустичен сигнал или вибрация, за приетата доза инсулин.

Базална скорост – скоростта, с която се подава непрекъснато инсулин в единици за час. В зависимост от модела помпа е възможно програмиране на всеки половин или един час.
 
Панкреас – орган от човешкото тяло, където се произвежда инсулин.
 
Бета клетки – клетки в панкреаса, продуциращи инсулина.
 
Индекс на телесната маса BMI – мярка за оценка на теглото. Стойности под 19 са твърде ниски, а стойности над 25 – твърде високи. Изчислява се чрез разделяне теглото в кг на височината в метри на квадрат.
 
Болус – доза инсулин, която се приема преди или по време на хранене, за да компенсира глюкозата от храната или пък за да намали повишена кръвна захар.
 
CSII – съкращение на термина непрекъсната подкожна инфузия на инсулин. Използва се при инсулиновите помпи.
 
DCCT – Дългосрочно изследване, продължаващо 10 години относно диабет тип 1. Изследването е публикувано през 1993г.
 
Diabetes mellitus – метаболитно заболяване, при което панкреаса не произвежда въобще или недостатъчно инсулин.
 
Диабетна кетоацидоза (DKA)  - метаболитно усложнение в резултат на висока концентрация на кетони в тялото. Свързано е с много висока кръвна захар. Диагностицира се чрез проверка концентрацията на кетоните в урината или кръвта. Симптомите са жажда, гадене, често уриниране, миризма на ацетон в устата и кожата. Може да се стигне до смърт ако не се вземат незабавни мерки.
 
Диабетна полиневропатия – увреждане на нервите, причинено от диабета. Хроничен, неконтролиран диабет уврежда нервните клетки и кръвоносните съдове подхранващи нервите.
 
Синдром на диабетното стъпало (DFS) – увреждане на нервите и кръвоносните съдове на краката води до DFS (виж още диабетно полиневропатия).
 
Гастропареза – диабетно усложнение водещо до забавено храносмилане. Затова не може да се предвиди ефекта от инсулина и са възможни хипогликемии, тъй като кръвната захар може да падне много бързо, преди разграждането на въглехидратите. При използване на инсулинова помпа е възможно този проблем да бъде решен, но само в известна степен.
 
Гестационен диабет – диабет, който се проявява само по време на бременност. От 1 до 5% от бременностите са съпроводени с такъв диабет, който изчезва след раждане.
 
Нарушен глюкозен толеранс – повишено ниво на кръвната захар след натоварване на организма с глюкоза. Стойностите на кръвната захар са гранични между липса на диабет и вероятен диабет.
 
Неразпознаване на хипогликемиите – някои диабетици имат проблем за да установят хипогликемия навреме. Това се случва при хора с диабет от много дълго време или пък имат чести случаи на хипогликемия.
 
Глюкоза – параметър, който се измерва с апарат за кръвна захар. Получава се от разграждане на въглехидратите в поетата храна и е най-важния източник на енергия за организма.
 
Glycohemoglobin – виж хемоглобин A1c
 
Hemoglobin A1c (HbA1c) – глюкозни молекули свързани с хемоглобин (=гликиран). Колкото е по-висока кръвната захар, толкова повече глюкоза се свързва с хемоглобина. HbA1c служи за маркер за средното ниво на кръвната захар за последните 2-3 месеца и дава информация за контрола на кръвната захар. Нарича се още „памет за кръвна захар”.
 
Хипергликемия – повишена кръвна захар
 
Хипогликемия – ниска кръвна захар. Може да се получи от висока доза инсулин, недохранване или извънредна физическа активност. Водачите на моторни превозни средства трябва да са много внимателни при хипогликемии. Тежка хипогликемия може да доведе до кома, конвулсии и смърт.
 
Инфузионен набор – комплект тръбички с игла, чрез който инсулиновата помпа доставя инсулин в тялото.
 
Инсулин – хормон, произвеждан в панкреаса. Участва в разграждането на глюкозата в кръвта.
 
Инсулинови аналози – съществуват 2 вида: бързо действащи модификации на инсулина, които имат незабавен ефект, продължаващ до 2 часа. Бавно действащите аналози имат действащ ефект за по-дълги периоди от време.
 
Интензифицирана инсулинова терапия (ICT) – многократни инжектирания на инсулин в рамките на денонощието, съчетани със съответно измерване на кръвната захар. Подаването на инсулин се разделя на базални и болус дози.
 
Кетони – странични продукти от разграждането на мазнините, които се откриват при хипергликемии или лошо усвояване на въглехидратите.
 
Въглехидрати – източник на енергия идващ с храната и разграждащ се до глюкоза. Балансираната диета трябва да съдържа минимум 50% въглехидрати.
 
Конвенционална инсулинова терапия – вид терапия, при която се приема смесен инсулин(бързо- и бавно действащ в един флакон) два пъти дневно.
 
Хранителен болус – виж болус
 
Mg/dl – милиграм на децилитър. Единица за измерване на кръвната захар в някои страни.
 
Mmol/l – милимол на литър Единица за измерване на кръвна захар в някои страни, включително България.
 
Невропатия – заболяване или увреждане на нервите. Често срещано късно усложнение от диабета. Виж Диабетна полиневропатия.
 
Нефропатия – заболяване на бъреците. Често срещано късно усложнение от диабета. Може да доведе до пълен отказ на бъбреците.
 
Обикновен инсулин – бързодействащ инсулин, който дава ефект след 15-30 мин след инжектиране и действието му продължава 4-6 часа.
 
Перорални антидиабетни лекарства (OAD) – лекарства понижаващи нивото на кръвната захар. Панкреас – инсулинът се произвежда в панкреаса.
 
Ретинопатия – заболяване на ретината на окото. Често срещано късно усложнение от диабета. Може да доведе до слепота.
 
Декларация от Saint-Vincent – по време на диабетна конференция в град St. Vincente (Италия) през 1989г. са въведени важни изисквания за намаляване късните усложнения от диабета.
 
Субкутанен – означава подкожен. Болшинството от инжекциите се извършват подкожно.
 
Триглицериди – мастни съединения. Натрупват се в тялото при повишена консумация на мазнини. Повишени нива се наблюдават при хора с наднормено тегло и при лошо контролиран диабет.
 
Диабет тип 1 – диабет, при който не се произвежда никакъв инсулин. Страдащите от диабет тип 1 трябва да си инжектират инсулин за да живеят.
 
Диабет тип 2 – диабет, характеризиращ се с относителна липса на инсулин. Отначало се произвежда достатъчно инсулин , но усвояването му е влошено. На по-късен етап не се произвежда достатъчно инсулин и е необходим прием на перорални препарати или инсулин.
 
UKPDS – Най-обширното проучване правено някога (в продължение на 20 години) в областта на диабет от тип 2. Правено е в Англия и доказва, че добрият самоконтрол намалява риска от късни усложнения.