Определение за диабет

Името на заболяването Diabetes mellitus идва от гръцката дума Diabetes („преминавам през“) и латинската дума mellitus („сладък като мед“), което показва основният симптом на диабета – захар в урината.

Характерни за захарния диабет са повишените нива на кръвната захар в резултат на пълна липса или недостиг на инсулин. Ако някой страда от инсулинова резистентност (което е обичайно за диабет тип 2) тялото произвежда достатъчно инсулин, но не ев състояние да го използва.
 
Въглехидратите от поетата храна се разграждат в организма до глюкоза. Глюкозата е най-важният източник на енергия за метаболтните процеси в тялото (обмяната на веществата). Глюкозата циркулира свободно в тялото и е на разположение на клетките. От друга страна неизползвана глюкоза се съхранява в черния дроб и мускулите под формата на глюкоген, откъдето може да се освободи по всяко време.
 
Ключово вещество за осъщесвяване на този процес е хормонът инсулин, произвеждан от бета клетките на панкреаса. Той транспортира глюкозата в мускулите, мастните и чернодробни клетки и регулира освобождаването на глюкозата от черния дроб. По този начин инсулина регулира нивото на глюкозата в кръвта. Няма друг хормон, който да може да извърши тази дейност.
 
Ето защо тялото повече не може да разгражда въглехидратите приети с храната. Тялото не може да си набави енергия и започва да разгражда мастните киселини. При това се образуват кетони, предизвикващи свръх киселинност. Необходимо е веднага да се набави инсулин.
 
За диагностициране на диабета се извършва изследване на кръвната захар. За здрави хора нивото на кръвната захар на гладно трябва да е до 6,1 ммол/л и не повече от 7,8ммол/л два часа след хранене(кръвна проба взета от пръста).
 
Третирането на открит диабет зависи от степента на развитие  и типа му.